7 причини за оптимизъм за Европа

След световната финансова криза – и особено след кризата в еврозоната – за Европа най-често се говори песимистично. Европа действа бавно, не може бързо да реагира на кризите, трудно постига консенсус, не може да се мери с другите свръхсили САЩ и Китай, икономиката стагнира, еврото няма да оцелее и т.н. По инерция този тип негативно говорене за Европа продължава и до днес. Обаче реалността вече е съвсем различна.

  1. При предишната криза бяха нужни дълги години, за да може Европа да вземе адекватни решения. Това ненужно удължи кризата и я направи по-болезнена. В настоящата криза подобна грешка не се повтори. В рамките на седмици Европейската централна банка реагира, и то съвсем адекватно – по подобие на другите големи световни централни банки. За броени месеци лидерите на ЕС се договориха за следващия европейски бюджет и за антикризисните мерки, което дава предвидимост за години напред.
  2. Европейската централна банка оцеля след безпрецедентна съдебна атака пред Германския конституционен съд, въпреки че първоначално много наблюдатели очакваха това да разклати общата валута и едва ли не да доведе до разпад на еврозоната. Немската централна банка Бундесбанк заедно с немския парламент успяха да разрешат спора успешно, като същевременно запазиха принципа за независимост на Европейската централна банка. При гласуването в германския парламент се получи огромно мнозинство от почти всички политически партии, което допълнително усили стабилността на общата валута.
  3. Европа постигна безпрецедентно разбирателство по общи антикризисни фондове и фонд за възстановяване. Това ще даде възможност за по-бързо и по-равномерно възстановяване от кризата. Ако ги нямаше тези фондове, всяка страна щеше да има собствени антикризисни фондове, но това щеше да осигури неравномерно възстановяване. Германия бързо щеше да излезе от кризата, но по-слабите и по-тежко ударените икономики нямаше да имат достъп до финансиране и щяха да останат в криза поне още 5–10 години. С общия фонд Германия помага на по-слабите страни също да излязат по-бързо от кризата.
  4. Нидерландия почти еднолично успя да прокара принципа „пари срещу реформи“, при това ще се гласува с квалифицирано мнозинство, т.е. една държава трябва да убеди огромното мнозинство от другите европейски страни, че прави реформи. Едва тогава ще се получават пари. И обратно – без реформи, парите могат да се спират. Това всъщност е най-добрият резултат, че парите могат да се спират при липса на реформи. Редица европейски страни имат нужда от реформаторски импулс. България особено има огромна нужда от реформи и обвързването на еврофондовете с реформите ще бъде силен външен тласък за реформите. С малко вътрешна помощ и нещата могат да се задвижат.
  5. Съвсем скоро започва реално да действа Общата европейска прокуратура начело с Лаура Кьовеши, като идеята е първоначално тя да се занимава основно с еврофондовете, а вероятно по-късно да се разшири и към други области. В същото време върховенството на закона все повече ще се засилва като принцип в Европа и отпускането на финансиране ще изисква и реформи в тази посока. Наесен се очаква и първа оценка на върховенството на закона във всички европейски страни, което ще е основа за следващи реформи. За България това отново ще е външен натиск и външен стимул да се ускорят реформите, което ще е позитивно за бизнес средата и инвестиционния климат.
  6. Европа се справя с икономическата криза сравнително адекватно, при това без да прибягва до огромни дефицити като други световни сили. Безработицата в Европа се увеличи минимално, той като антикризисните мерки успяха да стабилизират ситуацията, за сравнение – в САЩ има 30 милиона нови безработни. Според прогнозата на МВФ бюджетният дефицит през 2020 г. ще надхвърли 24% от БВП в САЩ, 15% в Япония, 13% във Великобритания и едва 12% в еврозоната. Дългът в еврозоната се очаква 100% от БВП спрямо близо 150% в САЩ и 265% в Япония.
  7. Възстановяването започва силно в Европа. След два месеца на драматичен спад – март и април, се забелязват много силни темпове на възстановяване. Например продажбите на нови автомобили в ЕС се бяха сринали до едва 270 хиляди през април, но през май и юни рязко се увеличиха и достигнаха 950 хиляди. Потреблението и строителството рязко се възстановиха още през май, компенсирайки две трети от спада през предходните два месеца. За експортна икономика като България това е много важно, тъй като през износа възстановяването ще се пренесе бързо и в България.

Печат